Как да говорим (за) вино?

Човек и добре да живее, бива обзет от необяснима графомания и решава, че трябва да напише книга. Така обзета съм и аз и бих искала да споделя някои свои виждания за виното, които натрупах за последните повече от 16 години дегустиране, оценяване, писане, продаване и обучение на тема „Вино“. Книгата е в процес на (бавно) писане и тук ще споделям някои откъси от нея. 

И така, вече сте открили, че обичате вино, пиете го от година-две с една идея повече ентусиазъм и интерес от приятелите си, ходили сте на социалните разпивания, известни като дегустации и може би даже сте посетили курс за винена култура и дегустации. Заглеждате по-дълго бутилките в магазина и искате да пробвате различни вина. Правейки това, неизбежно поглъщате информацията на предните и задни винени етикети, понякога чудейки се каква ли психологическа драма е отключила написването на описанието на дадено вино, и стигате до заключението, че усещате някои неща, които не можете да изразите. Тук на помощ идват разсъжденията как да говорим (за) вино:

„……..Виното често се описва със специфични термини и за незапознатото ухо те по-често са повод за веселба, отколкото за дискусия. Предполагам се досещате колко често са ми изпращали видеото от филма „Крилце или кълка“, в което Люи дьо Фюнес за минута и 14 секунди разпознава виното (Château Léoville Las Case St. Julien 1953), само докато го гледа.  Безспорно, маркетингът прикрива на моменти безсилието си със смелото използване на винения речник, но всеки, който пие вино с интерес, може да изпадне в ситуацията, в която усеща, че виното има какво да му каже, но той просто няма думи за да опише или сподели. Тук на помощ идва виненият речник.

Речникът на енолозите, винените дегустатори и любителите се различава и ако първите говорят за алдехиди, вторите – за средно тяло с добра танинова структура, вие, в качеството си на любители, сте най-освободени в изказа си. Макар и да няма нужда да познавате термините в дълбочина, е добре да сте запознати с основните понятия, за да можете да опишете нещо повече от плодовите аромати на виното и за да знаете все пак за какво говорят другите. Често ще чуете да се говори за структура, баланс, послевкус, тяло, танини. Това, което съм запомнила от един от учителите си, което практиката ми потвърди и което не забравям да предавам на моите ученици е, че:

NB! Ако хармонията и балансът са отличителните черти на доброто вино, това, което отличава истински голямото вино са дължината и характерът на неговия послевкус.

Затова, когато прочетете на задния етикет на вино за 10 лева, че се отличава с идеален баланс и безкраен послевкус, бъдете критични. Малко са идеалните вина на света и крайната цел на тази книга е да можете да ги разпознаете, когато ги срещнете.

Структура и баланс – описват как компонентите на виното – плод, захар, алкохол, танини – се сглобяват и интегрират във виното. Как се допълват взаимно, така че нито един от тях да не взема превес. Структурата влияе върху баланса.

Тяло: има общо с алкохола и захарта във виното и е референция как го усещате в устата си – като вода, като сироп, като мазнина? В зависимост от това говорим за леко, средно и плътно тяло.

Леки тела имат вина от рода на Божолето или гъмзата, понякога пино ноар, повечето розета, пенливи вина и свежи бели.

Средни тела имат бели вина с повече екстракт или с контакт с дъб, по-тъмни розета, червено Бордо и други червени с една идея повече, но не прекалено много, танин.

Плътни тела имат десертните бели или ферментиралите и/или отлежавали в дъб, реколтовите шампански, богатите червени с много танини и продължителен контакт с дъб.

Послевкус и финал  – двата термина определят усещанията ни, след като виното е напуснало устата ни, но единият термин е единица мярка, а другият е описателен.

Послевкусът се асоциира с дължината на виното. В момента на преглъщане (изплюване) устата и носните кухини са напоени с виното и неговите изпарения; сетивата ни за обоняние и вкус продължават да бъдат стимулирани. Постепенно, и последователно, усещанията заглъхват, докато изчезнат напълно, т. е. дължината на виното е продължителността, за която усещате ароматите и вкусовете на виното, след като сте преглътнали или изплюли. Говорим за дълъг, средно дълъг или къс послевкус и ако трябва да измерваме с някаква единица, това биха били секунди или минути. Полезно е, след като сте преглътнали или изплюли, да докоснете езика до небцето си – така ще подсилите впечатленията.

Финалът е по-скоро описателен термин – описва последния вкусов аромат, останал в устата ви след преглъщане или изплюване. Той може да бъде пикантен, минерален, свеж, сочен, сладък, горчив, груб, богат и т.н., и т.н. За описването му използвате същите термини, които използвате за описване на вкусовете и тялото на виното. При белите вина главно киселинността доминира финала, така че той ще бъде или свеж и балансиран, или твърд и остър. При червените вина финалът се определя от танините.

Точка, точка, запетая…

 

Сравняването на виното с хора, и най-вече с жени, винаги е било полезен инструмент в работата с винените ми ученици. Преди да са достигнали определен момент на познание за тях е несравнимо по-лесно да ме разберат ако кажа, че едно вино е като пищна блондинка, отколкото че има плътно, мощно и заоблено тяло. Не само, че блондинката е по-интересна, но и на този етап от винената си кариера те няма как да знаят, че плътност и мощност са две различни неща и че мощността кореспондира с алкохола, а плътността  – с танина. На края на един курс по дегустация оставяме блондинката настрана (но не за да направим място за брюнетката) и за да ориентираме себе си и другите как точно възприемаме едно вино се прехвърляме на точките. Започваме да говорим за 86-точково или 90-точково вино, а понякога и за 78-точково.

Точките във виното са нещо като списъците с най-секси мъже и жени, най-престижни коли или най-реномирани марки часовници: важно е не само кой е по-напред в списъка, но и кой го съставя. Още от древността насам хората са се стремили да придадат количествена оценка на своето одобрение към явление или продукт. В случая с виното можем да кажем, че стремежът е доста древен – първата международна винена дегустация е организирана от краля на Франця през 1224 г. “Битката на вината” събира 70 участника от Испания, Германия, Франция и Кипър, журито се състои от … един английски свещеник, а победител е Кипър.

Към днешно време подобни дегустации – много и на всички тях се използват не способностите на духовенството да носи на алкохол, а взаимното усилие на многочленни комисии и на точките, които играят ролята на инструмент за всеобщо разбиране и уеднаквяване на критериите. Скучно, но неизбежно.

И така, малко смятане:

100 точки

Най-широко разпространената система за оценяване на вино е 100-точковата на Робърт Паркър. Бившият адвокат от Балтимор, САЩ е жива икона на винената критика и журналистика и всеки, който по някакъв начин се занимава с вино, независимо дали го прави, продава или просто пие, знае кой е той и затихва в очакване на оценката на Паркър за поредната реколта. Папа Паркър, както го наричат (не като баща обаче, а като Йоан-Павел II) е обичан и мразен в еднаква и силна степен, но каквото и да се говори, една добра оценка от Паркър може да изстреля едно вино в незнайни висини, а една лоша може да навреди значително на репутацията му. Ние, българите, например се радвахме като дечица на първата висока оценка, която той да даде на българско вино през 2012 година, но в това не сме по-различни от другите страни.

Хора, които не пият вино, но трябва да го купят например или такива, на които просто не им се занимава с това да формират собствен вкус са благодарни на Паркър и се доверяват на оценките му безрезервно. Тези, които се интересуват сериозно от вино от една страна зачитат и уважават оценките му и много често също си купуват вино, само защото то има еди-колко си точки по Паркър. От друга страна обаче, много често се чувстват като че ли длъжни да формират собствено мнение, ако може различно от това на Паркър.

Интернет изобилства с информация кой точно е Робърт Паркър, тук ще кажем само, че след едно пътуване до Страсбург той решава да захвърли адвокатската си практика и да се посвети само на виното. Най-важното, което прави, без естествено да има и най-беглата представа какво ще произлезе от това, е да основе свой собствен, „независим справочник за потребителя“, в който да има подробна и достъпна информация за виното. Всички му казват да си отива обратно в кантората, но той не ги слуша и през 1978 година издава първия, безплатен, брой на The Wine Advocate („Адвокат на виното“). Изпраща го на списък от клиенти, който преди това е закупил от търговци на едро на вино. Броят на абонатите през август 1978г. възлиза на по-малко от 600. Двайсет години по-късно The Wine Advocate има над 40 000 абоната във всеки щат на САЩ и в 37 други страни. Днес фактически всеки производител, търговец или добре осведомен потребител признава, че The Wine Advocate е най-влиятелното издание, формиращо покупателните навици на цяло поколение ценители на виното не само в Америка, но и във Франция, Англия, Швейцария, Япония, Тайван, Сингапур, Русия, Мексико, Бразилия и Китай.

За точките във виното

… от един истински винен човек

Обичам точки. Но на полата, шала или табуретката си. Не се кефя на купуването и продаването на вино според метричната мярка, която някой решил, че има право да му наложи. Някой несравнимо по-мъничък от вселената, която по всяка вероятност се крие в дадено вино. „Колко точки има виното ти?“ е въпрос, който може да ме накара да помисля за физическа разправа с клиент.

„2 и пол’вина“ е отговорът, който ми хрумва най-често, а „я, да се махаш оттука, бе“ е вторият, който, признавам, няма връзка със самия въпрос. 

Понякога няма нужда от отговор, или поне не твой:

“I think wine scores have had their place in history. At least I hope wine scores’ place now is history! It’s a shortcut and if you really love wine you don’t want a shortcut. You want to explain it. Scores don’t explain it; they can never reflect a wine accurately. I’ve said to people, “I love wine. Wines are my friends. I also love my friends. How would you like scoring your friends?!”

Хю Джонсън, автор на World Atlas of Wine