Божоле?

„Мина вече ноември, защо ми даваш да пия Божоле?”

Споделен между винени търговци клиентски афоризъм по повод на едно от най-объркващите вина за българина – Божоле. Веднага добавям случая, в който келнерът в софийско заведение ме предупреди, че Божоле Нуво, което си поръчвам в момента, е сладко вино.

На Божолето, само по себе си квинтесенция на винената безгрижност и веселост, българският пиещ вино оказва бясна съпротива, обратна по посока, но равна по сила на тази на внасящите го. Кисело било, мирише му странно, прекалено леко. А би трябвало да му пасва на вкуса, тъй като виното на дядо му, което той прехласнато възхвалява и обявява за най-добро, е същото като стил. Една от големите грешки, които се правят с Божолето на нашия пазар е, че липсват образователни кампании за него, за което свидетелстват горните изказвания. Поради тази причина поех най-трудната лекция в рамките на портфолио-дегустацията на фирма „Winebox”, която твърди, че Божолето е много повече от Нуво. И не само поради това – просто не ми е интересно, когато не е трудно.

И така, за какво иде реч при това толкова противоречиво вино?