In Memoriam: Walter Buchegger

Изключително сме тъжни да съобщим, че Валтер Бухегер не е вече между нас.

Валтер е човекът, с чиито вина започна периода от живота ни, наречен „Внос на австрийски вина“ през далечната 2004 година и ние никога няма да го забравим.

Водеща ръка и душа в едноименната изба в Кремстал, Австрия, Валтер поема юздите от баща си на крехката възраст от само 18 години. Още в училището за енолози в Кремс той си създава име на бунтар, фанатик на тема „качество“ и експериментатор на лозето и в избата. 80-те години на XX век са черни години за виното в Австрия и Валтер е един от младите и търсещи таланти, които понасят на раменете си възхода на австрийското вино. Именно това става ясно през 90-те години на XX век: измеренията на таланта на Валтер Бухегер, които с всяка изминала реколта го утвърждаваха като един от най-добрите на Австрия.

През последните десет години съмнение в гениалността на Валтер Бухегер не съществуваше. Вината му неизменно биваха високо оценявани, независимо дали ставаше дума за леките и ежедневни или за исполинските Riesling Moosburgerin, Gruener Veltliner Pfarrweingarten и Gruener Veltliner Reserve Leopold. До края на живота си, Валтер търсеше неутъпкания и необходен път във виното и резултатите бяха възхитителните му Шардоне в дъб, Пино Ноар Резерва (един от най-финяшките пино ноари, които съм срещала), пенливото му вино по класическа технология, древният, но позабравен в родината си Червен велтлинер и лудото му розе, което купувахме главно ние и партньорът му в Холандия.

Като човек Валтер беше не по-малко забележителен, отколкото като винар: проницателен, с фин интелект и ярко чувство за хумор, мил и добър. Човек с ясно изразено мнение и въпреки това човек, за когото никога не чухме лоша дума.

Лично за мен, ярка следа ще оставят няколко неща: неговата абсолютна честност и откровеност, плашещо добрите му дегустационни умения и костеливия му хумор. Преди години бяхме на гости в избата му и дойде клиент, който си купи наливно вино. „Не знаех, че правиш наливно вино“, му казах аз. „Правя, но никога не съм ти предлагал да го опиташ, защото се притеснявам да не ти излезе някоя пъпка“, ми отговори той.

За нас беше чест да го познаваме. Благодарни сме, че имахме възможност да се докоснем до таланта му и сме горди, че това са първите вина в нашето портфолио.

Дано да продължи по неутъпкан път, където и да се намира сега.

Отваряме Riesling Moosburgerin 2010 в негова чест и памет.

Яна Петкова

Walter Watzin

Дълбоки и сърдечни съболезнования на Силке, родителите му, брат му и двете му сестри, както и двете му деца.

Важните бели

Човек и добре да живее, бива обзет от необяснима графомания и решава, че трябва да напише книга. Така обзета съм и аз и бих искала да споделя някои свои виждания за виното, които натрупах за последните повече от 16 години дегустиране, оценяване, писане, продаване и обучение на тема „Вино“. Книгата е в процес на (бавно) писане и тук ще споделям някои откъси от нея. 

….

РИЗЛИНГ

Безспорно един от най-великите бели сортове в съвременната винена история, способен на почти неповторим географски израз и дълголетие.

Не е ясно дали дали името му (Riesling) идва от немските думи Verrieseln (изресяване на лозата), от reissender Säure (разкъсваща киселина), от edles Reis (благороден филиз) или от Rusling (черно дърво). За да се направи разлика с италианския ризлинг (Riesling Italico, Welschriesling), който е съвсем отделен сорт, ризлингът е известен още като „Рейнски” или „Бял”.

Произходът на ризлинга, както и на много други от старите сортове, се губи в мъглявините на  историята. Актуалните ДНК-изследвания показват, че ризлингът има роднинска връзка със сорта Gouais Blanc – един от най-древните и плодовити сортове на Западна Европа, чийто гени се откриват в поне осемдесет (!) други сорта. Доказуем факт е, че през 1435 г., т.е. преди повече от 500 години, в Рюселсхайм, Германия е бил отглеждан ризлинг.

Ризлингът е труден сорт и затова не може да се похвали със световно разпространение като шардонето. Има високи изисквания що касае климата и изложението на лозята, които са, меко казано, противоречиви: времето трябва да е топло и достатъчно слънчево, за да се гарантира узряването на гроздето. От друга страна обаче, трябва и да е достатъчно студено, за да не би процесът на зреене да протече прекалено бързо. Ако е много горещо, ризлингът, подобно на пино ноар, узрява прекалено бързо и дава силно алкохолни, не особено деликатни и небалансирани вина. Големи са претенциите на сорта и към изложението на лозето. То трябва да гарантира хладен климат, но с достатъчно слънчево греене и топлина за узряването на гроздето. Освен това, гроздето трябва да бъде защитено от северни ветрове; чудесно ще е ако се намира по склоновете на речна долина или поне в близост до водни басейни.

Аромат и вкусове:

В носа на младите ризлинги доминира уханието на ябълка, с отлежаването в бутилката, се появява често описваният тон на праскова или кайсия, като при вината от Новия свят той е по-скоро лимонен. При вината от каменисти почви допълнително се забелязва отчетлива нотка на кремък. С течение на времето се формира букетът на виното и се говори за вторични и третични аромати – на зрял ананас и бадем.  Вкусът на ризлинга също варира в зависимост от произхода му. Най-отличителните вкусови характеристики за един добър ризлинг са неговия типичен фин и плодов характер, както и хармоничното звучене между захари и киселини. Както при никой друг сорт, вкусът на ризлинга изключително много зависи от съдържанието и съотношението между захари и киселини. Ризлингът е един от най-дълголетните сортове: често може да отлежава между 5 и 15 години за сухите вина, 10 до 20 години за полу-сладките и над 30 години за сладките вина.

В зависимост от местоположение, почви, климат и реколта, ризлингите могат да бъдат от сухи до десертни, във всяка възможна качествена степен. Именно остатъчната захар във виното е тази, която често обърква и стряска потребителите, особено в България, карайки ги да си мислят, че сладкото вино е некачествено. По-надолу ще обясним как да се ориентирате в различните стилистики.

Grand Austrian Tasting 2015

На 19 юни 2015 на моравата пред Хилтън, София за 8-ми пореден път ще се случи Grand Austrian Tasting – ежегодната ни целодневна дегустация на вина от Австрия.

След години упорита работа се надявам, че българите и австрийските вина са се опознали донякъде и поредната им среща ще е като среща между добри познати.

Grand Austrian Tasting е нещо като ветеран, той беше преди Divino.Taste, преди Winebox Portfolio Tasting, преди повечето местни и международни конкурси, които се появиха през последните години у нас. Трябва да си признаем известно безрасъдство, нямаше как иначе да се осмелим да се изправим пред публика, за която Австрия = ски = виенско колело = Моцарт(-ови топки) = ама, там е студено за вино. Или пък наистина безпрекословно обичаме австрийските вина и искаме българите да се докоснат до вековната (!) винена култура на тази близка и все пак толкова непозната ни страна.

Последните осем години изминаха адски бързо. Спомням си повечето от вас в началото, а може би и вие си се спомняте – с вашето изумление, почуда и объркване. След няколко години започнаха коментарите за реколтите, а след още няколко – оценките (в точки) на вината. Последните приемам винаги с широка усмивка. Вярно е, че една дама всяка година дава 84 точки на ризлинг, на който световната винена преса дава с 10 отгоре, но човек просто трябва да се преклони пред упоритата й убеденост, а и щом вината се пият, доброто дело е свършено. Защо смятам, че австрийските вина се пият? Защото за този кратък период от време вносителите от двама се увеличиха на осем, което няма как да стане, ако няма скок в потреблението. Радвам се за това.

Като ветерани имаме право да направим равносметка по средата на пътя и да благодарим на малкото хора, които винаги са ни подкрепяли:

– от самото начало зад нас стоят Емил Коралов (създател на „Бакхус“, после на „DiVino“ и собственик на „Гурме Пъблишинг“) и Ивет Добромирова и ProPr.

– Велина Мавродинова от Студио Ентусиазъм казва, че се е забавлявала с нашето лого и идентичност, ние й изпращаме ретур едно сърце, защото този дълъг нос в чашата е точно това, което сме ние.

– Колегите ми от DiVino и Grape Central – благодарение на тяхната посветена работа, всички посетители на ГАТ получават възможно най-професионалното представяне на вината.

Акцентите тази година:

Трудната година: 2014 ще остане в историята като черна година за винарството в Европа. И ако обикновено се казва, че виното се прави на лозето, подобни години изкарват на преден план хората в избата. На тези, които обичат да коментират реколти съм убедена, че ще им е особено интересно на ГАТ 2015.

Вечният ни акцент: „Виното е за всички“ – вече знаете, че сме привърженици на откритото, некомплицирано отношение към виното. То не е напитка за сноби, то е за всички, от него няма нужда да се „разбира”, трябва само да се обича.

Извън Австрия: ще можете да прескочите до Австралия и Нова Зеландия, за да опитате награждаваните вина на Берт Саломон.

Биодинамика: Австрия е втора в Европа по размер на отглежданите на биодинамичен принцип лозя. С прости думи – лозя, които не са обработвани с инсектициди, пестициди и всякакви други „-циди“. Ако продължават в същия дух скоро почти всички австрийски изби ще са поне био, така че не знам докога е резонно това да е акцент на ГАТ. Все пак, попитайте кой са биодинамичните изби.

Ако имаме късмет с времето ще осъществим идеята от миналата година за градинско парти. Вземете си шапките и гуменките.

Спечелилите безплатен вход за Гранд Аустриан Тейстинг 2014 са:

1. Детелина Стаменова

2. Ася Димова

… за да не бъркат никога повече гевюрцтраминер с грюнер велтлинер 🙂

3. Йосиф Орешков

Всички заслужавате безплатен вход, но просто няма как да стане, а и вярваме, че 10 лева няма да ви спрат да опитате 60 вина, които, гарантираме, няма да забравите скоро.

СПЕЧЕЛИ БЕЗПЛАТЕН ВХОД ЗА ГАТ 2014

Grand Austrian Tasting 2014  е на 19 юни. Какво, как и къде обяснява линкът, както и предишният ми пост. Този пост ти дава възможност да спечелиш безплатен вход за ГАТ, което не е кой знае каква печалба при вход от 10 лева, но доброто чувство за нещо спечелено си остава.

Всяка година разиграваме игри за безплатен вход и до сега всяка година те включваха въпроси, които искаха четене и донякъде знаене. Тази година просто искаме да прочетем от теб:

– дали познаваш изобщо австрийските вина и ако да, какво мислиш за тях?

– ако не, защо би искал/а да посетиш ГАТ?

Ще раздадем три „входа“.

Дерзайте!

 

Grand Austrian Tasting 2013

За шести път ще я бъде – голямата австрийска дегустация.

Радвам се за това.

Променяме се.

Станахме по-големи  – този път участват цели седем вносителя, които общо ще представят 57 вина във всякаква стилистика, която пиещ вино човек може да си представи. Това изравнява присъствието на Австрия на българския пазар с винен гигант като Италия например. Качеството на вината остава безпрецедентно високо.

Само за пет години българският потребител на вино направи гигантска крачка напред във винената си култура, така че да накара почти всеки уважаващ себе си вносител на вино да включи австрийска изба в портфолиото си. Смея да мисля, че приносът на ГАТ за това е съществен и тайничко се гордея с него. Бих могла да си спомням началото на присъствието на австрийското вино у нас, но избягвам сантименталности от рода на „Какво беше, какво стана, ееех”.

Станахме с една идея по-сериозни – имаме си официално лого и запазена търговска марка. Но само с една идея. За справка – логото (една картина казва повече от хиляда думи).

 

 

 

 

 

 

 

Обнадеждена съм за бъдещето на винената култура у нас.

Освен обнадеждена, за съжаление, този път се подготвям за ГАТ и омерзена – от тинята, в която затъва страната ми – и очевидно след работата си през деня ще тичам по площадите на София, както преди двайсет години.

Хубавото е, че ГАТ започва още от 12.00 на обяд, на 19 юни, в градината на Гранд Хотел София, разположен между Министерския съвет и Народното събрание.

Така ще можем да отдадем дължимото както на ценителския, така и на гражданския си дълг.

GAT 2012 в картини

В предишния пост споделих своите мисли за това какво е ГАТ, защо толкова го обичам и колко много ми се иска все повече хора да се „заразяват“ с австрийската треска.

Сега ще се опитам нагледно да подканя към това. С прекрасностите, които се откриват в австрийските вина.

На какво ухае чаша:

– Грюнер Велтлинер (Gruener Veltliner)?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

– Ризлинг (Riesling):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

– Блауфренкиш (Blaufraenkisch):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

– Цвайгелт (Zweigelt):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това, жълтото, най-отдолу, леща ли е?!? Ок, за пореден път научих нещо ново.

 

GAT 2012

На 7 юни 2012 за пети пореден път ще се състои голямата австрийска дегустация – проектът, който дефинира разбирането ми за света като човек, който продава вино. Аз съм анти-търговец в очите на другите търговци от бранша у нас, т.е. не злословя за вината на другите, не пускам слухове, че ще фалират, не крада избите на другите, а сама си подбирам портфолиото, не се опитвам да изместя вината на другите от винените листи, в които влизам и аз и отказвам да товаря вината си с убийствени надценки. Обичам вината си като приятели и не ги продавам както се продават гуменки. И затова надали някога ще забогатея от вино, но затова пък винаги ще имам най-интересните вина, които адски много ще кефят мен и клиентите ми.

След оттеглянето на Лия Стоилова, с която създадохме проекта Grand Austrian Tasting, към Виена останах сама с размишленията си по въпроса как и дали да продължавам. Дори знаейки колко пагубно е да пресечеш събитие, което се провежда един път в годината, прехвърлях през главата си както идеята за лимитед едишън, така и тази за но едишън. Оказа се обаче, че човекът, който пое бизнеса на Лия го продължава, че даже и разширява и така, ето ни на една малка кръгла годишнина – петото издание на целодневното австрийско разпиване.

Тази година сме в градина с мото в главите ни „Summer emotions”. Вината ни пак са толкова на брой, че да трябва да си вземеш отпуска за да опиташ всичките – около 45 на брой. И пак разливаме от всичко – от ежедневното качество, което кара много хора да се замислят дали да не емигрират в Австрия, ако на това му викат ежедневно качество там, през вина, които те карат да умреш от кеф, макар и вече по-сериозни, до вина, които ако знаеш с колко точки са оценени може би няма да можеш да оцениш от страхопочитание. Ние не те атакуваме директно с точките обаче, казваме ги само ако попиташ. Ако се добереш до края, ще си опитал вина на стойност над 1000 лева. На това аз му казвам сделка, отвсякъде.

Ако си еко-човече, ела за да опиташ единствените биодинамични вина на пазара у нас. Същото важи и ако пиеш вино, но никога не си опитвал такива вина. Различни са от другите, като че ли са храна, а не напитка.

Ако това има значение за теб, ще пиеш в страхотни чаши – тази година Riedel застават зад нас в лицето на вносителя им за България – Гурме Хауз. За тези, които не знаят: Riedel за виното са нещо като Оскарите за актьорите: и без него можеш да си добър, но с него няма съмнение, че си. По мое скромно мнение, чашата, както и размера, сори, винаги има значение. Дълги години хората от съседните каравани на „Градина” чакаха с усмивка вечерния ритуал, в който си изваждах Риделите на масичката и започвах бавно и мълчаливо общуване с вината, които съм си донесла. След ден-два колебание идваха да ме питат какво пия и така се запознах с много готини хора.

Типично за нашето събитие е, че винаги имаме някой малък и нетрадиционен партньор. Тази година това е Милена Атанасова, която държи частния кетеринг „Изкушение” и която ще ни прави хляба. От много приятели съм чувала, че жената прави страхотии в кухнята и когато предложи да е наш партньор не се поколебах да приема, дори без да съм опитвала. Чувствам, че няма да съжалявам, а опитът досега ми показва, че чувството ми рядко бърка: Еми Витанова от бистро „Комерсиал”, която миналата година направи хляба за ГАТ 2011 вече продава на няколко места в София.

Зад нас, както винаги досега, застава Австрийския Винен Маркетинг – институцията, която подкрепя рекламата на австрийско вино по света. Скучно е да говорим за пари, но без тях нещата трудно щяха да се случат. Лично за мен, къде по-важно е признанието към нашия пазар – ако не смятаха, че тук има разум, мисъл и бъдеще за австрийското вино, щяха да ни подкрепят веднъж и след това да кажат, че, уви, бюджетът им е съкратен. За ГАТ това е валидиране от най-високо ниво.

За финал и много важно: всяка година като гледам снимките от събитието, заключавам, че при нас идват много готини хора. Не, че не го разбирам и по време на дегустацията, но тогава съм в един друг филм и често откривам, че пак съм пропуснала да си поговоря с нови и интересни хора. Няма и как, обикновено събираме около 300 човека и е физически невъзможно да се разговоря с всеки толкова дълго, колко ми се иска. Идват хора с будни, любопитни и весели погледи, които се забавляват, а това е всичко, което виното олицетворява за мен – добрите разговори с добри събеседници.

ГАТ 2012 е на 07 юни от 12.00 до 20.00 часа във вино бар „Вестибюл” на ул. Бузлуджа 31 в София.

Био. Динамично

При споменаването на тези думи едни ще махнат с ръка и ще ги заклеймят като сектантски опит да им се отнеме порцията химия, която прави живота им вкусен и поносим; на други иначе унилият поглед ще заискри със стоманения блясък на био-веганската радикалност и веднага ще скочат да обясняват разликите. Третата, най-малка, част ще остане спокойна при споменаването на кодовите думи и ако имат смисъл за нея, т.е. полезни са за здравето й или от тях не страда сетивното й удоволствие, ще започне да потребява тези продукти.

Свободни сме да проявяваме каквото и да е отношение към тази категория продукти и изобщо начин на живот, ясно. Лично аз вярвам в чистата храна, вино и природа, а и наскоро, без специално да го искам, започнах да работя в тази ниша и се получи така, че, като се замисля също без много-много да го искам, натрупах впечатления от хората, гравитиращи около био-идеята. И установих притеснителна неграмотност по въпроса. Тя си е страшна по всеки въпрос, де, но в този случай тя идва от предлагащите и затова е още по-притеснителна. Българинът от край време е бил склонен да си лекува гъбичките на краката с утайка от кафе и когато собственото му познание се колебае между нула и нула и половина, той е благодатна почва за твърденията на почти всеки носещ развлечени дрехи, практикуващ йога, привърженик на естествената миризма на тялото си, и да не забравяме – обичащ планината – самопровъзгласил се био-гуру.

Grand Austrian Tasting 2010

… тази година под мотото “Виното. Непринудено.”

Незабелязано измина повече от година и двете с Лия Стоилова отново се озовахме пред организизрането на нашето събитие – Голяямата Австрийска Дегустация 🙂

Събитието ще е двудневно: на 25 март по обяд ще имаме семинари на теми, които още се мъдрят, но едната със сигурност ще е за ризлинга и с високо вдигнат пръст смятам да обясня защо трябва да му обръщаме повече внимание. Както и миналата година, винарите бяха така добри да ни предоставят редки и цени мостри, така че записвнето си заслужава.

Вечерта на 25 март ще имаме 5-степенна винена вечеря, но не каква да е, а с по две вина на ястие, така че вечерта да премине в търсене на по-добрата комбинация. При 10 вина всички знаем как ще завърши то. Естествено, вината ще бъдат от най-високите ценови нива на портфолиата ни. Дрескодът ще е вечерно облекло: тъмен костюм и коктейлна рокля. Все още ценообразуваме кувертите, защото София излезе по-скъпа от Виена в много отношения.

Същината на GAT 2010 ще се случи на 26 март, петък. Започваме в 12.00 ч. и продължаваме до 20.00 ч. Тази година сме по дънки, urban, industrial и както още можем да наречем опитите ни да накараме и по-младата публика да насочи поглед към виното и по-специално към неимоверно красивите, звънтящи и … гъзарски австрийски вина. След дегустацията ще има парти с DJ.

GAT е наистина голям, защото и тази година цял ден ще разливаме от винения рог на изобилието – над 40 вина от всякакъв вид – от пенливи до десертни –  от цяла Австрия, отличени с най-високи международни награди.

Ето детайлите:

– GAT 2010 ще се случи в Склада, на ул. Бенковски 11 в София

– ще има дрескод CASUAL!

– и ВХОД: 10.00 ЛВ.

Всички подробности са на сайта на GAT във Facebook – http://www.facebook.com/pages/edit/?id=342034287403#!/pages/Grand-Austrian-Tasting-2010/342034287403

Знам, нескромна съм (а възгордяването е страшен грях), но в София засега няма винено събитие, което да се доближи до качеството на това.