Grand Austrian Tasting 2015

На 19 юни 2015 на моравата пред Хилтън, София за 8-ми пореден път ще се случи Grand Austrian Tasting – ежегодната ни целодневна дегустация на вина от Австрия.

След години упорита работа се надявам, че българите и австрийските вина са се опознали донякъде и поредната им среща ще е като среща между добри познати.

Grand Austrian Tasting е нещо като ветеран, той беше преди Divino.Taste, преди Winebox Portfolio Tasting, преди повечето местни и международни конкурси, които се появиха през последните години у нас. Трябва да си признаем известно безрасъдство, нямаше как иначе да се осмелим да се изправим пред публика, за която Австрия = ски = виенско колело = Моцарт(-ови топки) = ама, там е студено за вино. Или пък наистина безпрекословно обичаме австрийските вина и искаме българите да се докоснат до вековната (!) винена култура на тази близка и все пак толкова непозната ни страна.

Последните осем години изминаха адски бързо. Спомням си повечето от вас в началото, а може би и вие си се спомняте – с вашето изумление, почуда и объркване. След няколко години започнаха коментарите за реколтите, а след още няколко – оценките (в точки) на вината. Последните приемам винаги с широка усмивка. Вярно е, че една дама всяка година дава 84 точки на ризлинг, на който световната винена преса дава с 10 отгоре, но човек просто трябва да се преклони пред упоритата й убеденост, а и щом вината се пият, доброто дело е свършено. Защо смятам, че австрийските вина се пият? Защото за този кратък период от време вносителите от двама се увеличиха на осем, което няма как да стане, ако няма скок в потреблението. Радвам се за това.

Като ветерани имаме право да направим равносметка по средата на пътя и да благодарим на малкото хора, които винаги са ни подкрепяли:

– от самото начало зад нас стоят Емил Коралов (създател на „Бакхус“, после на „DiVino“ и собственик на „Гурме Пъблишинг“) и Ивет Добромирова и ProPr.

– Велина Мавродинова от Студио Ентусиазъм казва, че се е забавлявала с нашето лого и идентичност, ние й изпращаме ретур едно сърце, защото този дълъг нос в чашата е точно това, което сме ние.

– Колегите ми от DiVino и Grape Central – благодарение на тяхната посветена работа, всички посетители на ГАТ получават възможно най-професионалното представяне на вината.

Акцентите тази година:

Трудната година: 2014 ще остане в историята като черна година за винарството в Европа. И ако обикновено се казва, че виното се прави на лозето, подобни години изкарват на преден план хората в избата. На тези, които обичат да коментират реколти съм убедена, че ще им е особено интересно на ГАТ 2015.

Вечният ни акцент: „Виното е за всички“ – вече знаете, че сме привърженици на откритото, некомплицирано отношение към виното. То не е напитка за сноби, то е за всички, от него няма нужда да се „разбира”, трябва само да се обича.

Извън Австрия: ще можете да прескочите до Австралия и Нова Зеландия, за да опитате награждаваните вина на Берт Саломон.

Биодинамика: Австрия е втора в Европа по размер на отглежданите на биодинамичен принцип лозя. С прости думи – лозя, които не са обработвани с инсектициди, пестициди и всякакви други „-циди“. Ако продължават в същия дух скоро почти всички австрийски изби ще са поне био, така че не знам докога е резонно това да е акцент на ГАТ. Все пак, попитайте кой са биодинамичните изби.

Ако имаме късмет с времето ще осъществим идеята от миналата година за градинско парти. Вземете си шапките и гуменките.

Винен блог

Обичаш да пиеш вино, макар и главно от дядовото, предполагаш, че сомелиер и миньор са две различни неща и си що-годе грамотен? Шансът за ново занимание розовее на хоризонта – да станеш разбирач и да списваш блог за вино. Ти първото си си, но може би второто не? Няма страшно, ето няколко стъпки, които ще те направят човека, когото цялата компания чака, за да им поръча виното и до когото се допитват, когато са на място, различно от Рафи (там се пие това, което идва за 19.90 с мазни розови салами и имитиращи сирена продукти). Финансови облаги може и да няма, но знае ли човек, може да започнат да ти изпращат проби за дегустация (и това ще разбереш какво е след малко), да те канят насам-натам, включително и в чужбина.

1. Първото, което трябва да направиш е да идеш на «сомелиерски» курс. Избери най-вече такъв, който не се провежда в обстановка дори и далечно наподобяваща класна стая, защото на такъв може и да се наложи да учиш нещо. Виж нещо, което се провежда в ресторант или магазин – ще е весело, 100% ще има достатъчно за пиене и ще можеш да се разсейваш и да не им слушаш врели-некипелите, защото колкото и да се опитват да ти обяснят противното, ти много добре си знаеш, че бялото вино за нищо не става и че маврудът е тежък. Само да въртиш чашата не можеш, а това е СУПЕРважно за бъдещата ти кариера, така че посещавай курса до края.

2. Чашите

Купи си една-две чаши, ама не такива:

 

 

 

а такива:

 

 

 

Научи се да ги държиш правилно: за балончето хващат тези, чийто гуру скоро ще станеш, за ствола – средната ръка разбирачи, но ти, ти хващай за столчето и най-вече: научи се да въртиш чашата, потапяйки авторитетно нос в нея след това. Ще трябва да се поупражняваш с въртенето, но не може без саможертви пък.

3. Дегустации

Разрови в интернет за дегустации и ходи редовно. Добре е да знаеш какво е дегустация – онова събиране, на което ти се налива обидно малко количество в чашата, докато някой/я разказва за тероар и потенциал. Прави се, че ти е много интересно и винаги казвай, че виното е от страхотен тероар и има потенциал поне 4-5 години. Не искай да ти сменят чашата след всяко вино (този мурафет го остави за ресторанта, там особено много го мразят), нито си изплаквай чашата с вода след всяко вино, това не са гащи, а и ти нали ще ставаш разбирач.

4. Термини

Не си слушал на «сомелиерския» курс, но ще трябва да заучиш няколко лафа като гореспоменатите тероар и потенциал: танини, ароматен профил, фенолно, послевкус, тяло, плътност, мощ, свежо. Рано или късно ще се научиш и кога да ги използваш.

5. Събития

Започни да ходиш на винени изложения и не казвай това, което си казвал досега: „Я, да видим сега какво винце сте направили таз година!“ Не ти приляга, винен блог ще списваш. Кажи: „С кое вино предлагате да започнем? Сега съм само на бели“. Винаги си води бележки (да, можеш да си рисуваш ку…е, стига да не ги види никой).

6. Приятели

Започни с реалната практика. На всяко събиране с приятели повдигай скептична вежда на всяко непоръчано или недонесено от теб вино и коментирай липсата на някой от лафовете от точка 4. След третото събиране пътят ти към трона ще е разчистен от всякакви плахи опити за пино ноар от Алто Адидже, португалско от местни сортове или, не дай боже, Бордо. Ще се пие каквото кажеш ти и откъдето и да идва, то винаги ще е тежко, плътно и мощно, от страхотен тероар и с потенциал минимум 4-5 години (главно бг-мерло и чилийско).

7. Направи си блог

Какво чакаш? Готов си да действаш.

Пиши на лични как се развиваш и кога си готов да преминеш на етапа обсъждане на вреди и ползи от сулфитите във виното . Всъщност недей, по всяка вероятност ще те срещна на някоя дегустация или събитие.

СПЕЧЕЛИ БЕЗПЛАТЕН ВХОД ЗА ГАТ 2014

Grand Austrian Tasting 2014  е на 19 юни. Какво, как и къде обяснява линкът, както и предишният ми пост. Този пост ти дава възможност да спечелиш безплатен вход за ГАТ, което не е кой знае каква печалба при вход от 10 лева, но доброто чувство за нещо спечелено си остава.

Всяка година разиграваме игри за безплатен вход и до сега всяка година те включваха въпроси, които искаха четене и донякъде знаене. Тази година просто искаме да прочетем от теб:

– дали познаваш изобщо австрийските вина и ако да, какво мислиш за тях?

– ако не, защо би искал/а да посетиш ГАТ?

Ще раздадем три „входа“.

Дерзайте!

 

Grand Austrian Tasting 2013

За шести път ще я бъде – голямата австрийска дегустация.

Радвам се за това.

Променяме се.

Станахме по-големи  – този път участват цели седем вносителя, които общо ще представят 57 вина във всякаква стилистика, която пиещ вино човек може да си представи. Това изравнява присъствието на Австрия на българския пазар с винен гигант като Италия например. Качеството на вината остава безпрецедентно високо.

Само за пет години българският потребител на вино направи гигантска крачка напред във винената си култура, така че да накара почти всеки уважаващ себе си вносител на вино да включи австрийска изба в портфолиото си. Смея да мисля, че приносът на ГАТ за това е съществен и тайничко се гордея с него. Бих могла да си спомням началото на присъствието на австрийското вино у нас, но избягвам сантименталности от рода на „Какво беше, какво стана, ееех”.

Станахме с една идея по-сериозни – имаме си официално лого и запазена търговска марка. Но само с една идея. За справка – логото (една картина казва повече от хиляда думи).

 

 

 

 

 

 

 

Обнадеждена съм за бъдещето на винената култура у нас.

Освен обнадеждена, за съжаление, този път се подготвям за ГАТ и омерзена – от тинята, в която затъва страната ми – и очевидно след работата си през деня ще тичам по площадите на София, както преди двайсет години.

Хубавото е, че ГАТ започва още от 12.00 на обяд, на 19 юни, в градината на Гранд Хотел София, разположен между Министерския съвет и Народното събрание.

Така ще можем да отдадем дължимото както на ценителския, така и на гражданския си дълг.

Колко съм велика

Прекарах последните четири дена на Балкански Винен Форум- много полезно за нашите балкански души и вина начинание, което събра:

– над 400 вина от

– 9 страни (когато стане въпрос за вино и Словения, и Унгария се броят за балканци) и

– 19 изключителни винени професионалисти от цял свят в качеството на жури, разпределени в 3 съдийски панела, които дегустират вината на сляпо до последния момент.

Панелът, в който участвах аз дегустира 119 вина за два дена (т.е. не всички вина са дегустирани от всички съдии).

Много 9-ки се насъбраха нещо …

Отделно от това, всяка вечер беше съпроводена от още много други вина, така че не съм сигурна колко точно ми се събраха, знам само, че днес ми предстои дегустация, на която гледам с лек уплах и несигурност дали ще съм в достатъчно добра форма да я понеса.

Гореизброеното е много важно, за да можете да схванете магическата сила на моето влияние. Донякъде, разбира се, защото принципно тя е необхватна. Та, завъртам се значи събота и неделя из залите на изложението и чувам как хората от една българска изба казват, че еди-кое си тяхно вино не е отличено с медал (или трофей, не дочух съвсем), защото сигурно Яна Петкова го била порязала.

Уау.

Уау.

Знам, че достойната реакция на такава болна мисъл е подминаване с мълчание, че и с разведрителен смях, и препращане към консултация с психиатър, обаче не става дума за това. Става дума за това, че аз мога да влияя на хората и на техните мисли и действия. От разстояние и телепатично. На 18 разумни, изградени до най-високата възможна професионална степен, човешки същества.

Праим магии ‘секви. И бели, но повече черни. Работя и с по-големи групи, както става ясно от по-горния случай.

Обадете се.

GAT 2012 в картини

В предишния пост споделих своите мисли за това какво е ГАТ, защо толкова го обичам и колко много ми се иска все повече хора да се „заразяват“ с австрийската треска.

Сега ще се опитам нагледно да подканя към това. С прекрасностите, които се откриват в австрийските вина.

На какво ухае чаша:

– Грюнер Велтлинер (Gruener Veltliner)?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

– Ризлинг (Riesling):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

– Блауфренкиш (Blaufraenkisch):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

– Цвайгелт (Zweigelt):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това, жълтото, най-отдолу, леща ли е?!? Ок, за пореден път научих нещо ново.

 

GAT 2012

На 7 юни 2012 за пети пореден път ще се състои голямата австрийска дегустация – проектът, който дефинира разбирането ми за света като човек, който продава вино. Аз съм анти-търговец в очите на другите търговци от бранша у нас, т.е. не злословя за вината на другите, не пускам слухове, че ще фалират, не крада избите на другите, а сама си подбирам портфолиото, не се опитвам да изместя вината на другите от винените листи, в които влизам и аз и отказвам да товаря вината си с убийствени надценки. Обичам вината си като приятели и не ги продавам както се продават гуменки. И затова надали някога ще забогатея от вино, но затова пък винаги ще имам най-интересните вина, които адски много ще кефят мен и клиентите ми.

След оттеглянето на Лия Стоилова, с която създадохме проекта Grand Austrian Tasting, към Виена останах сама с размишленията си по въпроса как и дали да продължавам. Дори знаейки колко пагубно е да пресечеш събитие, което се провежда един път в годината, прехвърлях през главата си както идеята за лимитед едишън, така и тази за но едишън. Оказа се обаче, че човекът, който пое бизнеса на Лия го продължава, че даже и разширява и така, ето ни на една малка кръгла годишнина – петото издание на целодневното австрийско разпиване.

Тази година сме в градина с мото в главите ни „Summer emotions”. Вината ни пак са толкова на брой, че да трябва да си вземеш отпуска за да опиташ всичките – около 45 на брой. И пак разливаме от всичко – от ежедневното качество, което кара много хора да се замислят дали да не емигрират в Австрия, ако на това му викат ежедневно качество там, през вина, които те карат да умреш от кеф, макар и вече по-сериозни, до вина, които ако знаеш с колко точки са оценени може би няма да можеш да оцениш от страхопочитание. Ние не те атакуваме директно с точките обаче, казваме ги само ако попиташ. Ако се добереш до края, ще си опитал вина на стойност над 1000 лева. На това аз му казвам сделка, отвсякъде.

Ако си еко-човече, ела за да опиташ единствените биодинамични вина на пазара у нас. Същото важи и ако пиеш вино, но никога не си опитвал такива вина. Различни са от другите, като че ли са храна, а не напитка.

Ако това има значение за теб, ще пиеш в страхотни чаши – тази година Riedel застават зад нас в лицето на вносителя им за България – Гурме Хауз. За тези, които не знаят: Riedel за виното са нещо като Оскарите за актьорите: и без него можеш да си добър, но с него няма съмнение, че си. По мое скромно мнение, чашата, както и размера, сори, винаги има значение. Дълги години хората от съседните каравани на „Градина” чакаха с усмивка вечерния ритуал, в който си изваждах Риделите на масичката и започвах бавно и мълчаливо общуване с вината, които съм си донесла. След ден-два колебание идваха да ме питат какво пия и така се запознах с много готини хора.

Типично за нашето събитие е, че винаги имаме някой малък и нетрадиционен партньор. Тази година това е Милена Атанасова, която държи частния кетеринг „Изкушение” и която ще ни прави хляба. От много приятели съм чувала, че жената прави страхотии в кухнята и когато предложи да е наш партньор не се поколебах да приема, дори без да съм опитвала. Чувствам, че няма да съжалявам, а опитът досега ми показва, че чувството ми рядко бърка: Еми Витанова от бистро „Комерсиал”, която миналата година направи хляба за ГАТ 2011 вече продава на няколко места в София.

Зад нас, както винаги досега, застава Австрийския Винен Маркетинг – институцията, която подкрепя рекламата на австрийско вино по света. Скучно е да говорим за пари, но без тях нещата трудно щяха да се случат. Лично за мен, къде по-важно е признанието към нашия пазар – ако не смятаха, че тук има разум, мисъл и бъдеще за австрийското вино, щяха да ни подкрепят веднъж и след това да кажат, че, уви, бюджетът им е съкратен. За ГАТ това е валидиране от най-високо ниво.

За финал и много важно: всяка година като гледам снимките от събитието, заключавам, че при нас идват много готини хора. Не, че не го разбирам и по време на дегустацията, но тогава съм в един друг филм и често откривам, че пак съм пропуснала да си поговоря с нови и интересни хора. Няма и как, обикновено събираме около 300 човека и е физически невъзможно да се разговоря с всеки толкова дълго, колко ми се иска. Идват хора с будни, любопитни и весели погледи, които се забавляват, а това е всичко, което виното олицетворява за мен – добрите разговори с добри събеседници.

ГАТ 2012 е на 07 юни от 12.00 до 20.00 часа във вино бар „Вестибюл” на ул. Бузлуджа 31 в София.

Мислех да споделя мислите си в тази връзка, но Ана го е написала така добре 🙂

Ankabanka's Blog

Има някои неща в живота, които предполагаш, че ще харесаш и ще ти допаднат още преди дори да си ги пробвал. Така беше с дегустациите на вино (и след това пиенето му), за които писах в другия блог. Така беше и вчера с дегустацията или кръжока – както по-правилно го бяха кръстили организаторите от Института Сервантес – Силата на зехтина. Култура, наука и гастрономия.

За събитието накратко: беше на последния етаж на Института Сервантес, където таваните са скосени, а едно от помещенията е оборудвано с малка кухня и обстановката е почти интимна и приятелска. Имаше нагледно приготвяне, а след това и похапване на типичната испанска закуска, за която ни разказаха подробно Алберно Моя (шеф-готвач) и Хосе Лопес (лекар), които след това ни говориха и за свойствата на зехтина – защо е полезен, с какво е подходящ и как се дегустира.

По време на закуската си дадох сметка, че обикновено…

View original post 493 more words

Grand Austrian Tasting 2010

… тази година под мотото “Виното. Непринудено.”

Незабелязано измина повече от година и двете с Лия Стоилова отново се озовахме пред организизрането на нашето събитие – Голяямата Австрийска Дегустация 🙂

Събитието ще е двудневно: на 25 март по обяд ще имаме семинари на теми, които още се мъдрят, но едната със сигурност ще е за ризлинга и с високо вдигнат пръст смятам да обясня защо трябва да му обръщаме повече внимание. Както и миналата година, винарите бяха така добри да ни предоставят редки и цени мостри, така че записвнето си заслужава.

Вечерта на 25 март ще имаме 5-степенна винена вечеря, но не каква да е, а с по две вина на ястие, така че вечерта да премине в търсене на по-добрата комбинация. При 10 вина всички знаем как ще завърши то. Естествено, вината ще бъдат от най-високите ценови нива на портфолиата ни. Дрескодът ще е вечерно облекло: тъмен костюм и коктейлна рокля. Все още ценообразуваме кувертите, защото София излезе по-скъпа от Виена в много отношения.

Същината на GAT 2010 ще се случи на 26 март, петък. Започваме в 12.00 ч. и продължаваме до 20.00 ч. Тази година сме по дънки, urban, industrial и както още можем да наречем опитите ни да накараме и по-младата публика да насочи поглед към виното и по-специално към неимоверно красивите, звънтящи и … гъзарски австрийски вина. След дегустацията ще има парти с DJ.

GAT е наистина голям, защото и тази година цял ден ще разливаме от винения рог на изобилието – над 40 вина от всякакъв вид – от пенливи до десертни –  от цяла Австрия, отличени с най-високи международни награди.

Ето детайлите:

– GAT 2010 ще се случи в Склада, на ул. Бенковски 11 в София

– ще има дрескод CASUAL!

– и ВХОД: 10.00 ЛВ.

Всички подробности са на сайта на GAT във Facebook – http://www.facebook.com/pages/edit/?id=342034287403#!/pages/Grand-Austrian-Tasting-2010/342034287403

Знам, нескромна съм (а възгордяването е страшен грях), но в София засега няма винено събитие, което да се доближи до качеството на това.

Quo vadis – Куо Вадис – Кво вадиш

 

Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я на единия от братята си: “Виж какво смешно заглавие – куо вадис…” Деветгодишният ми по това време брат ме погледна с презрение, примесено с опрощаващо снизхождение, защото ей сега ще ме осветли по един важен въпрос и каза: “Каква си глупава само, тука пише кво вадиш!”

 

По-късно и двамата бяхме избавени от заблужденията си, но това е без особено значение за този материал. Спомних си за тази случка, защото нанизът от прочити на латинския израз се припокрива с въпросите, които се въртят в главата ми след първия конкурс за най-добро българско вино на сп. “Бакхус”, а именно:

– накъде отива българското вино и върви ли изобщо то или стои на едно място и

– какво вади то на бял свят: нови, интересни неща или изтъркани трикове и поизплашени мишки от ръкава на магьосника?

 

Който каквото и да казва или мисли по въпроса, първият конкурс за вино на годината, организиран от българската винена преса е вече факт. С това тя, с малко закъснение, се нарежда до подобни, изключително престижни, конкурси в други страни и заявява желанието си да даде своя принос в оценяването на виното от гледна точка на ценителя и пазарните тенденции. Смея да твърдя, че закъснението се дължи на българското вино, а не на българската винена преса или на българския винен ценител.