Онзи ден се зачетох в бюлетина на Дъбов за първото издание на Cup of Excellence в Етиопия. Съкращаваното като СОЕ състезание-търг е най-важното нещо, което може да се случи в света на кафето и както многократно съм си мислила досега, иска ми се така да беше и в света на виното – да е ясно кой определя правилата, както и към какво ние, съдиите, е добре да се стремим.
Но темата е друга всъщност. Думата „Етиопия“ веднага прикова вниманието ми в бюлетина, защото си спомних, че когато Йордан Дъбов ни гостуваше в подкаста Life Unbottled ни обясни, че Етиопия за кафето е това, което е Бургундия за виното: малка, сложна и велика за тези, които могат/са готови да я разберат и не на последно място – да си я позволят (тук е важно да не бъркаме ежедневната с велика Етиопия / Бургундия). Прочитам следното:
„Вероятно за никого не е изненада, че най-високо класиралите се кафета на СОЕ Етиопия 2020 са плодови, ароматни, с изключително чиста чаша.
… уточнява се, че като цяло високото качество на финалистите е за отбелязване. Разбира се, най-голям брой от изпратените за участие лотове, е преминал през сухо процесиране. Това ще рече, че кафените зърна са съхнали върху т.нар. африкански легла. Именно при този процес постепенно се обогатяват плодовите нотки във вкуса под въздействието на атмосферните условия и това, което е заложено в зърното от почвата, климата и отглеждането…“
Ту нямаше как да не се замисля за едно велико вино, за което може да се каже точно това: многопластовият му и сложен вкус се формира не само от заложеното в почвата и климата, но и от въздействието на атмосферните условия. Това, дами и господа, е неповторимо и с удоволствие Ви представям това вино: Специалните (вина): Мадейра.
Яна (несъвършенството прави стила ...) 