Човек и добре да живее, бива обзет от необяснима графомания и решава, че трябва да напише книга. Така обзета съм и аз и бих искала да споделя някои свои виждания за виното, които натрупах за последните повече от 16 години дегустиране, оценяване, писане, продаване и обучение на тема „Вино“. Книгата е в процес на (бавно) писане и тук ще споделям някои откъси от нея.
„… Ако днес калифорнийските вина са признати за световна класа, поставяни от международната винена критика на едно ниво с великите вина на Бордо и Бургундия, то ситуацията не би могла да бъде по-различна през 70-те години на XX век, когато надали някой в Европа е чувал за американско вино, камо ли да го е опитвал.
Всичко това се променя на 7 юни 1976 година, когато в списание „Time“ е публикувана кратка статия. Четирите й параграфа, закътани на 58 страница в секцията „Модерен живот“ оповестяват резултатите от сляпа дегустация на вина в Париж, организирана от английския винен търговец Стивън Спъриър и американската му колежка Патриша Галагър. Дегустацията изправя считаните за едни от най-добрите в Калифорния вина срещу малка част от доказалите се през вековете френски шата със световна слава от Бордо и Бургундия. При червените вина това са:
От Франция: Château Mouton-Rothschild 1970, Château Montrose 1970, Château Haut-Brion 1970 и Château Leoville Las Cases 1971;
От Калифорния (само каберне совиньон): Stag’s Leap Wine Cellars 1973, Ridge Vineyards Monte Bello 1971, Heitz Wine Cellars Martha’s Vineyard 1970, Clos Du Val Winery 1972 (с първа реколта за избата!!), Mayacamas Vineyards 1971, Freemark Abbey Winery 1969.
При белите вина участниците са:
От Франция: Meursault Charmes Roulot 1973, Beaune Clos des Mouches Joseph Drouhin 1973, Batard-Montrachet Ramonet-Prudhon 1973, Puligny-Montrachet Les Pucelles Domaine Leflaive 1972;
От Калифорния (шардоне): Chateau Montelena 1973, Chalone Vineyard 1974, Spring Mountain Vineyard 1973, Freemark Abbey Winery 1972, Veedercrest Vineyards 1972, David Bruce Winery 1973.
С изключение на двамата организатори, съдийте са реномирани френски имена от света на виното и гастрономията (между тях е Aubert de Villaine от Domaine de la Romanée-Conti в Бургундия). Дегустацията се провежда на 24 май 1976 година, понеделник и това е едно от щастливите обстоятелства в историята. Поканените американски, британски и френски журналисти игнорират поканата на Спъриър, между тях и Джордж М. Тейбър от списание „Time“. След като Патриша Галагър му се обажда с молба да размисли и тъй като понеделник обикновено е слаб ден за новини, Тейбър отива. Той е единственият присъстващ журналист, който става свидетел на повратен момент за американското вино. Случва се това, което никой не очаква, а именно американските вина да победят. Френските съдии не само не могат да отличат калифорнийските от френските вина, но и дават най-високи точки на две вина от Напа Вали – Chateau Montelena Chardonnay 1973 и Stag’s Leap Wine Cellars Cabernet Sauvignon 1973, с което присъждат първото място на Калифорния и при белите, и при червените вина (оценките на Спъриър и Галагър са изключени).
Новината и нейното епохално значение не само за американското вино, но и за френската идея за традициите и вековния опит не са сензация в никакъв случай. Победителите, неосъзнавайки тежестта на случилото се, реагират хладно, с коментари от рода на: „Ами, това е чудесно, коя нова изба не иска да печели дегустации?“ (Warren Winiarski от Stag’s Leap Wine Cellars). Френската преса реагира месеци след събитието в най-добрия случай лаконично, в стандартния – присмехулно и обидно. Одет Кан, член на журито и сериозно име във винената и гастрономическа преса във Франция стига до там, че иска да се откаже от вота си и когато става ясно, че това е невъзможно, прекратява контакти със Спъриър и прави всичко възможно да очерни дегустацията в по-нататъшните си статии.
С течение на времето обаче значението на новината изкристализира в съзнанието на производители, потребители и търговци и подемът на калифорнийските вина е факт. Подем, който не спира и до днес. Парижката дегустация е може би единствената, повторена над три пъти, а върху вината от нея са се упражнили и изказали сетивата на най-големите във виното от двете страни на Атлантика. И всеки път Калифорния печели, дори трийсет години след оригиналната дегустация (със същите реколти вина). Парижката дегустация етаблира Стивън Спъриър като дегустаторска величина и журналист и лектор от световен ранг. По нея е заснет филм с Алън Рикман и Крис Пайн в главните роли – „Bottle Shock“, който подобно на „Отбивки“, е задължителен за всеки винен човек.“
Яна (несъвършенството прави стила ...) 