Изключително сме тъжни да съобщим, че Валтер Бухегер не е вече между нас.
Валтер е човекът, с чиито вина започна периода от живота ни, наречен „Внос на австрийски вина“ през далечната 2004 година и ние никога няма да го забравим.
Водеща ръка и душа в едноименната изба в Кремстал, Австрия, Валтер поема юздите от баща си на крехката възраст от само 18 години. Още в училището за енолози в Кремс той си създава име на бунтар, фанатик на тема „качество“ и експериментатор на лозето и в избата. 80-те години на XX век са черни години за виното в Австрия и Валтер е един от младите и търсещи таланти, които понасят на раменете си възхода на австрийското вино. Именно това става ясно през 90-те години на XX век: измеренията на таланта на Валтер Бухегер, които с всяка изминала реколта го утвърждаваха като един от най-добрите на Австрия.
През последните десет години съмнение в гениалността на Валтер Бухегер не съществуваше. Вината му неизменно биваха високо оценявани, независимо дали ставаше дума за леките и ежедневни или за исполинските Riesling Moosburgerin, Gruener Veltliner Pfarrweingarten и Gruener Veltliner Reserve Leopold. До края на живота си, Валтер търсеше неутъпкания и необходен път във виното и резултатите бяха възхитителните му Шардоне в дъб, Пино Ноар Резерва (един от най-финяшките пино ноари, които съм срещала), пенливото му вино по класическа технология, древният, но позабравен в родината си Червен велтлинер и лудото му розе, което купувахме главно ние и партньорът му в Холандия.
Като човек Валтер беше не по-малко забележителен, отколкото като винар: проницателен, с фин интелект и ярко чувство за хумор, мил и добър. Човек с ясно изразено мнение и въпреки това човек, за когото никога не чухме лоша дума.
Лично за мен, ярка следа ще оставят няколко неща: неговата абсолютна честност и откровеност, плашещо добрите му дегустационни умения и костеливия му хумор. Преди години бяхме на гости в избата му и дойде клиент, който си купи наливно вино. „Не знаех, че правиш наливно вино“, му казах аз. „Правя, но никога не съм ти предлагал да го опиташ, защото се притеснявам да не ти излезе някоя пъпка“, ми отговори той.
За нас беше чест да го познаваме. Благодарни сме, че имахме възможност да се докоснем до таланта му и сме горди, че това са първите вина в нашето портфолио.
Дано да продължи по неутъпкан път, където и да се намира сега.
Отваряме Riesling Moosburgerin 2010 в негова чест и памет.
Яна Петкова
Walter Watzin
Дълбоки и сърдечни съболезнования на Силке, родителите му, брат му и двете му сестри, както и двете му деца.
Яна (несъвършенството прави стила ...) 