(Кратко резюме по Дюрас)
Почитателите му го наричат “Monseigneur le Vin de Bourgogne” и казват, че ако Франция все още разполага с някакво истинско великолепие и разкош, с актуално и модерно чудо, това без съмнение е бургундското вино с неговата ефирност, чувственост и аристократична сдържаност.
За мен бургундското вино е една от драмите на винения свят: нещо, на което едновременно искам да целуна ръка и да го изтласкам в покрайнините на съзнанието си. С този материал ще се опитам да обясня защо.
В началото на юни т.г. (2008), заедно с други български журналисти, пишещи за вино, бяхме поканени от една от големите бургундски изби – Maison Joseph Drouhin – да посетим Бургундия. Изрядно подготвената програма включваше посещения на лозята и избите на Друен, както и дегустация на възможно най-голям брой вина от портфолиото им, към която, за наше огромно задоволство, бяха добавени сърдечни бонуси под формата на дегустация на редки и доста скъпи вина. “В Бургундия или те посрещат като хората, или не те посрещат изобщо” ми каза един приятел, когато му споделях впечатленията си оттам. Сега прекрасно го разбирам и тук е мястото да благодарим на Жозеф Друен за прекрасното посрещане. Вниманието и любезността на домакините ни не само подчертаваха природната и кулинарна красота на Бургундия (ние като че ли имахме перманентна среща с втората), но и допринесоха много за това групата ни да схване основната логика зад създаването и дегустирането на бургундските вина.
Апропо схващане: освен красотата на тези вина, групата ни осъзнаваше все по-добре и тъжния факт, че България все още не е готова за тях. Българското небце има значителни трудности да повярва, че тези фини, на пръв поглед леки, с не особено интензивен цвят и със странни аромати (гъби, шума, … мъх?) вина биха могли да бъдат най-скъпите на света. Бургундското вино изисква особена винена интелигентност и готовност за финансова инвестиция, до които някои нации така и не достигат. За разлика от други, които поради вълшебните моменти, подарени им от него, превръщат притежаването на бутилка Монраше или Романе-Конти в цел на виненото си съществуване. Надявам се, някога българите ако не да принадлежим към втората група, то поне да бъдем наясно какво е един Помар или един Кортон, а не да се взираме с провинциална подозрителност в не особено наситения цвят на виното.
Как може да стане това? Както често става: с малко четене. Е, с малко повече в случая с Бургундия. Моите много кратки бележки по-долу не биха могли да ви спестят ровенето както във винени, така и в исторически енциклопедии; приемете ги като кратко бургундско CV и подтик за по-нататъшни търсения.
Както навсякъде в Европа, така и в Бургундия римляните полагат основите на лозарството и винарството. След тях, правенето на вино се поема от католическата църква и различните й монашески ордени. Ако Бургундия има нещо, за което да благодари на господа, то това са нейният тероар, монасите цистерцианци, положили основите на Кло Вужо и династията Валоа. Ако има нещо, което да оплаква, това са отново тероара й и Наполеон с неговия Кодекс за наследството.
Накратко невралгичните точки на бургундското резюме:
Тероар:
– почвите са изключително подходящи за вино и толкова разнообразни като състав, че позволяват да направите съвсем различни вина от лозя, отстоящи само на десет метра едно от друго. И всичко щеше да е наред, ако тези почви не бяха толкова малобройни: общата площ на лозята в Бургундия е 49 500 хектара, от които 22 000 в областта Божоле, която няма нищо общо в стилистично отношение с останалата Бургундия. Лозето Монраше например е само 7.89 хектара. Ако има още някой, който се чуди защо една бутилка Монраше струва 380 евро …
– климатът на Бургундия – благословия и проклятие в едно и като всичко маргинално на този свят ражда едни от най-интересните произведения, в случая на лозата, ако ги ражда изобщо. При обилни дъждове през юни (цъфтеж на лозата) и септември (беритба) можете да попаднете на толкова откровено разочароващи вина, че чак да ви се доплаче. Реколтата в Калифорния може и да няма значение: климатът и космическите технологии в избата позволяват този лукс. В Бургундия има и то огромно – второто не може да коригира първото.
Собственост:
Представете си следната ситуация: родителите ви почиват, мир на праха им. След спазването на благоприличен период на траур вие едва сте започнали да се радвате на щастието, което се приближава към вас под формата на част от заветното лозе Кло дьо Вужо, когато осъзнавате, че то се приближава със същата скорост и към сестра ви. Наполеоновият кодекс за наследството в действие: всяка собственост в Бургундия се дели поравно на всички наследници. Примирени, със сестра си теглите една граница на новите собствености и всеки се заема да направи най-доброто от наследството. Никой от вас не продава на другия, защото кой изобщо е луд да продава земя от Кло дьо Вужо? Проблемът е, че докато единият от вас е съвестен и запален да прави страхотни вина, другият е мързелив и много-много не държи на качеството. Въпреки това и двамата ще получите еднаква, доста висока, цена на вината си, защото светът е луд по Кло дьо Вужо, което в края на краищата е само 45 хектара. Лесно ще се намери неграмотен или недобросъвестен търговец, който ще купи и лошите вина и ще предаде разочароването по веригата до крайния клиент. По законите на Мърфи това обикновено е клиент, който никога не е разбирал истерията около бургундските вина и най-накрая е купил бутилка, за да види за какво толкова става въпрос. След една чаша и без това твърдо формираното мнение, че френските вина са скъпи боклуци, а чилийските страхотни се потвърждава.
Ето една от причините Бургундия да е толкова сложна, объркваща и на моменти разочароваща: тегава работа си е не само да се знае, че Шамбол- Мюзини не е Мюзини, но и кои са добрите изби. Иска се много добро познаване на материята, а както вече е ставало дума в други мои статии, днешният свят не обича да чете.
Апелациите:
Както всяка френска винена област, Бургундия се подчинява на АОС-регулацията – принципът на контролирания географски произход. Това означава, че Бургундия е разделена на различни по-големина апелации (КНП у нас) и за всяка една има конкретни правила, на които трябва да отговарят вината, ако искат да носят името й: разрешен сорт, максимален добив от хектар и т.н. Имена на апелации са например Марсане, Вон-Романе, Шасан-Монраше, Мюзини. До тук добре, просто и ясно. Сложното е, че тези апелации са поставени на йерархичен принцип една в друга като матрьошки и вино от лозичка, намираща се на място Х в Бургундия може да бъде класифицирано по три различни начина, в зависимост от реколтата. Полезен принцип за ориентация е, че колкото по-малка е една апелация, толкова по-качествени са вината й или тези на апелацията Мюзини са по-качествени от тези на Шамбол-Мюзини. В случая на малката Бургундия “по-качественото” Мюзини би струвало над 200 евро бутилката, а “по-малко качественото” Шамбол-Мюзини може да се намери “само” за 50-60.
Модата:
Модата във винения свят не е нищо ново, има я от времената на фалернското вино (ок. 120 г. пр. Хр.), има я и днес. Сегашната, особено у нас, е анти-бургундска. Търси се дълбок, плътен цвят и вцепеняващо с ароматите си мощно тяло. Е, няма такива неща в бургундското вино. В него има приказни аромати, но приказката е за феи, а не за разбойници. В него има сила и потенциал, но те са като на маратонец, а не като на борец. В него няма практичност и достъпност, а аристократичност и загадъчност. В него има дълъг спомен и тези, които съумеят да го оценят, ще бъдат съпровождани от него през целия си винен живот.
Накрая за тези, които имат нужда от обобщение в подкрепа на една теза: иска ми се да целуна ръка на бургундското вино, както на всяко прекрасно и зашеметяващо нещо, с което съм се срещала и за чието съществуване съм благодарна. Понякога искам да го изтласкам в покрайнините на съзнанието си, както всяко постоянно променящо се, сложно и рядко нещо, чието разбиране изисква усилия, а притежаването – жертви.
P.S. Идете на пътешествие в Бургундия. Карайте колело, кола или наемете лодка-къща или само къща. Има много начини, за да откриете красотите на региона и всеки един от тях е удачен. По-важното: яжте – постоянно, на воля, с удоволствие. Бургундската кухня е кулинарна институция. Не и за отслабване във всеки случай. Всеки път, когато някой от групата ни казваше, че не може да яде повече, домакините ни казваха: “Mais non, трябва да ядете, вие сте в Бургундия! Тук всички ядат!” .. и ние започвахме отново.
Яна (несъвършенството прави стила ...) 