The Nu Project

или

Как изхвърчам от редиците на истински готините жени

През изминалата седмица пред очите ми на няколко пъти се мярнаха постове за The Nu Project – проект, състоящ се от серии актови снимки на жени от цял свят. Квалифицираните като „честни” снимки показват моделите каквито са в действителност, без грим или фотошоп и акцентът на проекта, започнал през 2005 година, е „върху субектите и техните личности, пространства, несигурности и чудатости”.

Постовете възхваляваха проекта и куража на тези истински жени, които показват на света телата си с цялата им неправилност, окосменост, увисналост и така нататък -ост. Определено несъвършени, но за бога, колко реални тела! Брех, викам си, дай да видя и аз малко реалност и сядам да разгледам The Nu Project на http://thenuproject.com/ , както очаквам и от вас да направите.

Ставам след един час от компютъра, но не ликуваща и тържествуваща, а, и това са чувствата, които съвсем ясно идентифицирам в себе си в този момент, смутена, обтегната и незнайно защо обезверена.

Смутена, защото в огромната си част телата са не особено приятни, на моменти отблъскващи и занемарени. Аз, адски несоциално и несолидарно с женската кауза, знам, отказвам да приема, че ако Х не се грижи за тялото си, има право да ми го натрапва, защото това била реалността, а аз нямам право да й кажа, че това не е ок. Очевидно не става въпрос за килограми и пропорции, става въпрос за абдикирането от грижата за част от твоето същество.

Обтегната, защото огромна част от жените не гледат в камерата или го правят със страхлив, бягащ, на моменти дори умоляващ поглед. Ако има усмивки, те са повече от принудени, изгарящи от срам и пълни с отчаяна решителност са. Тези с абсолютно обезобразените тела не са позволили да снимат лицата им. Спохожда ме подозрителното чувство, че някой насила е карал тези жени да се снимат. Не е, на сайта даже има форма за регистрация. В камерата гледат само тези, които знаят, че има защо и тук също не става въпрос за килограми, а за подход към тялото и света, който струи от всяка пора на съответната жена.

Обезверена, защото от проекта струи като че ли някаква социална претенция, а аз не вярвам, че той е стъпка напред в каквото и да било женско дело, – нито свободи, нито права, нито признание, нито повече любов или увереност в себе си. Смятам, че обслужва лични мотиви на фотографа, което не би било лошо, ако не даваше заявка за друго. Гледайки тези снимки, не си помислих, че килограмите или формите нямат значение (каквото е мнението ми), а че това са снимки на искали да обичат тялото си, но абсолютно провалили се в това жени, които и така, и така няма какво да губят, защо поне не се снимат…

Изключете ме от кръга на истинските, съпричастни, земни и реални жени. Наречете ме зомбирана от идеала за красота, налаган от гадните медии и хомосексуални дизайнери, с изпит от масовата култура мозък. Това е положението обаче и то доста смущаващото ме.

4 responses to “The Nu Project

  1. потърси в гугъл fat acceptance и се потреси от хорската склонност към самозаблуждение

  2. Pingback: блогдайджест 26март. три жени at Smiling

  3. Да, бе! Повечето жени от НУ-то докарват на вино под 8 лева бутилката.
    Янче, ако не само те четем (с любопитство и разнопосочни чувства), но и те по-слушаме, голема суша ше настане, бе Чедо.
    Ни вино, ни жени –
    светът се свърши’.

  4. Pingback: Exactitudes | Яна (несъвършенството прави стила ...)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s